“И вдън гората аз вървя,
за да изгубя своя ум
и да намеря своята душа…”
Беше бял като сметана. Бавно влизащ в кадър, романтичният и древен замък Саго напълно се сливаше със снежния пейзаж в най-красивия от всички сезони и обещаваше красива и вълнуваща приказка. Не можеше да се разбере къде свършва скриптящия сняг и къде започва замъка.
Човек можеше да очаква, че вътре е обзаведено с мрамор и слонова кост, памук и дантела, седеф и порцелан. Невероятно обаче – в белият замък препускаха коридори с малинови килими и светеха зали със златни полилеи. Там се превземаха дивани с изумрудено зелени шарки и стени с тежки драперии криеха какви ли не дворцови тайни от невинния наблюдател.
Всичко това беше много царствено и подобаващо за един доста претенциозен монарх – Крал Деметрий. За него имаше само едно важно нещо в света и той го изискваше от единствената си дъщеря Анжелика…Тя беше задължена да бъде негова достойна потомка и той през цялото време се стараеше да я подготви за живота на кралица, според своите вкус и разбирания. Въпреки неговите опити Анжелика успяваше да е дори щастлива. Тя беше като замъка, на външен вид чиста и безупречна, но вътре бе пълна с изненади като поръсен с пудра коледен щолен. Тя се събуждаше рано сутрин, протягаше се в уханието на белите чаршафи, и очакваше бавно да съмне, за да започне ден, който да е още по-хубав от предишния. А колко хубава беше! Очи като топаз, коси като морски корали! Неземна красавица, която огряваше целия замък, като придаваше още повече разкош на малиновите килими, златните полилеи и изумрудените дивани.
Кралят не искаше нищо лошо. Той беше решил, че неговата потомка трябва да бъде обучена във всички умения, които една принцеса трябва да притежава. Иначе не би било редно да се нарече негова потомка. Предметите на обучение се свеждаха до дисциплина и етикет. Принцесата беше талантлива, но не и харесваше да учи дисциплина и етикет – на кой би му харесало – и така тя се правеше на глупава и, че не разбира. Етикет – кой го интересува? „Недей да говориш ако не те заговорят!“ „Води любезен разговор!“ или „Как се яде омар във висшето общество?“ Какво значение има това за някой, който е сладкодумен, честен и изпитва жал към животните? Въпреки щедрото месечно възнаграждение един по един, учителите по дисциплина и етикет подаваха оставки. Принцесата така невъзпитано възклицаваше когато видеше малко животно, или нова хубава рокля, че нищо не можеше да се направи за авторитета и във висшето общество.